Седмица на гората – 2 – 8 април 2018 година
За по-зелено бъдеще
Мнение на Мариела Петкова – студент по журналистика в Софийския университет, възпитаник на Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище
Обвинете ме в пристрастие и сантимент към скъпото ми училище, между чиито пъстро изрисувани стени прекарах 12 години. Да, пристрастна съм – към всяка дейност, която учителите и учениците вършат. Но есетата „За горите и хората“ на учениците от ХІ клас на Второ СУ оправдават тази моя пристрастност. В тях проличава преди всичко Отношение – към темата, към реално поставените проблеми. Особено любопитни са посоките, в които разсъжденията на авторите поемат. Правят впечатление детайлните природни описания и оптимистичните заключения. Учениците трезво поднасят факти и цитират източници, с което показват, че спасяването на горите от обезлесяване и горски пожари не е просто поредната екоприумица. В същото време, дали заради младостта си, те изразяват силна надежда за по-добро, в случая – по-зелено бъдеще. Доказват го и поетичните препратки към едни от най-българските стихотворения „Хубава си, моя горо“ и „Отечество любезно…“ Всичко това разкрива непресторената чувствителност на младите хора към проблема. Тази своя чувствителност те опитват да предадат и на читателите. Мисля, че ще успеят. С мене го направиха. Благодаря им!
Откъси от есетата на ученици, участници в групата по български език и литература по проект „Твоят час“:
Горите са най-голямото богатство на човека, безценен профилакториум на човешкото здраве. Те обединяват дивия свят на природата. Трябва да сме по-отговорни, защото без тях ще загинем. Ако успеем да ги опазим, ще спасим света от гибел.
/Димо Русев/
Страшно е, защото вече не от глад, а от охолство човекът тръгва срещу природата. И не е ли тъжно, когато гледаме в цирка мечките, лъвовете, делфините. Не вижда ли, не разбира ли, не осъзнава ли човекът! Безумен е! Най-страшното безумие е да воюваш със своята Прамайка. Да искаш да бъдеш владетел на богатствата й, властелин на стихиите.
/Десислава Георгиева/
За мене горите са не просто природа, даваща ни физически възможности за живот. Те са приятната обстановка, за която копнеем; положителната енергия, която изпълва човек след престой сред зеленината; вдъхновението, което получава всеки художник, срещайки се очи в очи с феноменалната гледка и спокойствието в природата.
/Клио Хари Глеридис/
Какво са горите за човека – място за разходки, за лов, източник на дървен материал… А какво е човекът за горите – разрушител или съзидател. Естествено, не всеки човек вреди на природата, но след като повече го правят, един или два процента не са от значение. Доста е тъжно – разрушаваме това, което само ни помага. В живота на хората често се случва така, и то не са по отношение на горите. Горите, които ни подаряват живот, и ние – които им се отблагодаряваме със смърт.
/Петя Радославова/
Ние се нуждаем от гората. И гората се нуждае от нас – от хора по-отговорни, по-чувствителни, по-грижовни! Природата си има свои закони и отмъщава. В пространствата с отсечените гори климатът се променя – настава суша, силни ветрове помитат хора и къщи, водата сякаш избягва от почвата, изчезват много птици и животни. Няма какво да охлади въздуха, няма какво да го пречисти от праха.
/Росица Матева/
