„Обучение по време на извънредно положение” – глава от моята „Автобиография”
Това е творческата задача, която получиха учениците от VІ а, VІ б, VІ в клас, Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище, от своята учителка по български език и литература Галина Петрова, след като изучиха произведението на Бранислав Нушич „Автобиография”. Те трябваше да споделят впечатленията си за уникалната ситуация, в която COVID 19 постави всички и за последвалото дистанционно обучение. По подобие на главния герой от романа на сръбския писател се впуснаха през глава в това предизвикателство.
Единодушно е мнението на учениците, че работата с платфомата Zoom е облекчила стреса у тях, защото те са можели да разговарят с преподавателите си и да беседват по въпросите, които ги затрудняват. Но и точно в това живо общуване са се случили и комичните ситуации, описани в текстовете им.
Учениците създадоха невероятно инересни разкази, изпълнени с чувство за самоириния, много хумор и философски прозрения. Разказват забавни истории от часовете по математика, български език, руски език, английски език, музика, рисуване и др. Безспорен фаворит е описанието на часовете по технологии и предприемачество, в които шестокласниците са показали кулинарните си умения.
Ето няколко цитата от техните текстове:
„… И се започва едни регистрации, кодове, платформи. Нищо не става. Системата е претоварена. Голям хаос. Ние се ядосваме и родителите ни покрай нас. Докато разберем, че часът е започнал, той свършва. Звъним по телефоните и се питаме кой как го е направил (домашното) и как го е качил. Това беше първите дни.”
„Уча се да разпределям времето си много по-добре от преди и успявам да си свърша всичко.”
„В момента ужасно копнея да се върна в класната стая. Не вярвам, че ще го кажа, но училището ми липсва страшно много и самите хора в него, дори и учителите.”
„В началото бях много развълнувана, защото ми беше интересно как ще протичат часовете. Е, тази радост продължи по-малко от три седмици, след което исках да се върнем на училище.”
„Липсват ми забавните моменти в училище и цялата училищна атмосфера, липсва ми звука на училищния звънец, виковете на всички останали деца по коридорите и така…”
„Благодарение на нашите отзивчиви учители всички деца бързо и успешно се включихме в електронното обучение.”
„Засега единствената ми мечта е да сме живи и здрави и по-скоро да се върнем в училище.”
