Вярвам в силата на словото

Словото е Хляб, храна – насъщна, ежедневна за всеки един, независимо дали човек го осъзнава или не. Словото е памет – то съхранява и предава човешкия опит. Без него цивилизацията ще се разпадне. Словото е оръжие, меч, който разделя истина от лъжа, действително от илюзорно, значимо от нищожно. Всички знаем пословиците: „Думата нож не е, но като нож се забива.“ и „Езикът кости няма, но кости троши.“ Словото е власт, контрол – над себе си, над другите, над събитията.

Словото е светлина, посока, път – по него може да се върви, както ап. Петър е тръгнал да върви по водата, повикан от Исус.

Езикът и писмеността са съкровища. В древността познаването и разбирането им се е считало за най-голямо богатство, защото те сочат пътя към безсмъртието. Затова безсмъртните думи са се записвали със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент. Височайша почит, нали!

Има думи, които строят, и думи, които рушат. Думи, които събират, и думи, които разделят. Какво ли не могат думите?

Учителят по български език и литература не е просто информатор, а посредник между света на съвременните ученици и света на книгата. Той гради мостовете между тях, за да ги свърже, за да се състои срещата. Айнщайн е казвал, че главата на ученика не е кофа, която да напълниш, а факел, който да запалиш. На учителските плещи лежи предизвикателството да предава ДУХ, не само знания и умения.

Чрез електронната книга „Вярвам в силата на словото” ние, учителите по български език и литература от Второ СУ „Проф. Н. Маринов”, искаме да ви покажем част от тези осъществени „срещи” между нашите ученици и книгите.


МРеби

Администратор на сайта: Мехмед Реби тел. 0893693204, e-mail: mehmed.rebi@2su-tg.com

%d bloggers like this: