„На мястото на учителя“ в час по български език и литература

Г-жа Галина Петрова за пореден път изненада своите ученици като им предложи да проведат часа по литература, използвайки метода на „обърнатата класна стая“. Във всяка от четирите паралелки в шестите класове тя беше възложила индивидуален проект на конкретни ученици на тема „Образованието в България“. След като запозна класовете с критериите, по които ще бъдат оценявани проектите, тя заяви, че самите ученици ще направят оценката. За целта класовете биваха разделени на групи от по 3-4 ученици, като всяка група трябваше да следи до колко презентирането отговаря на съответния критерий.
Всеки от учениците, подготвили презентации, беше избрал свой подход на поднасяне на информацията. Започвайки от създаването на „най-мощното оръжие, което никой не може да ни отнеме – АЗБУКАТА“ , премине се през килийните училища и първото светско училище в Габрово и се стигне до детайлно описание на образователната система в наши дни, лекторите успяха да обогатят познанията на своите съученици по темата.
След приключване на презентирането г-жа Петрова потърси обратна връзка чрез метода на „мозъчната атака“, като учениците трябваше да посочат три нови факта, които са научили от презентационния материал. След това всяка група, аргументирайки се, постави точки по своя критерий. При сумиране на точките от всички критерии се получи съответната оценка, която ученикът получи. Всеобщо беше мнението на учениците, че е много трудно да се оценява, особено приятел. Почувстваха отговорността, която носи всеки преподавател, когато поставя оценка на ученик.
След това учениците разказаха интересни истории, които трябваше да съберат от своите близки (майки, бащи, баби, дядовци) за техните ученически години. В някои от класовете ученици, учили в други държави, споделиха личен опит и съпоставиха нашата образователна система с тези на Германия, Испания и Русия.
В дискусията се включи и гостът, г-н С. Калайджийски, педагогически съветник в училище. Той показа свои бележници от ученическите си години, а учениците можеха да пипнат и разгледат всичко. Заваляха много въпроси, на които гостът отговори с ентусиазъм, пренасяйки се назад в своите ученически години. Времето излетя неусетно, много от историите продължиха да се разказват и след биенето на звънеца. Г-н Калайджийски сподели, че му е било много забавно и поздрави г-жа Петрова за иновативните методи, които използва в своята работа.
Учениците благодариха да възможността да се докоснат до късче от историята, свързано с образователната система в България.