Словото отвъд рамките на устройствата
Любовта и грижата към словото са били белег на духовна висота във всички времена. И днес, в нашето дигитално настояще, неписани правила свързват езика и битието. Липсата на усет към думите често води към безредие в мислите и делата.
Седмицата преди Деня на писмеността учениците от десети клас посветиха на словото. Бяха проведени дистанционни работилници за творческо писане. Гимназистите познават чувствения език на Яворов и Дебелянов, благозвучната Вазова, Елин-Пелинова и Йовкова реч. Вапцаровото ,,Писмо“ вдъхнови десетокласниците да създадат вълнуващи епистоларни текстове. Те адресираха интересни писма до любими хора, до непознати, до утрешното свое АЗ, до Свободата, до България… Предизвикателство беше и още една творческа задача – създаване на литературни импресии, посветени на словото. Писането на един дъх се оказа интересно занимание, което показва степента на владеене на езика. А масовото включване в лавинообразната читателска верига в социалните мрежи показа тийнейджърския вкус към езика и литературата.
Българското слово, дори в безкрайните дигитални пространства, е живо. Учениците от десети клас, заедно със своя преподавател Славка Георгиева, вече обмислят следващ творчески проект, свързан със словореденето.
Славка Георгиева – старши учител
по български език и литература
