Осмокласник на Второ СУ с отличие от Национален литературен конкурс (Пълен текст на творбата му)
Никола Киров от 8. в клас, профил „ Природни науки“, с впечатляваща творба в Национален литературен конкурс за разказ „ Изпитание“. Въпреки изключителната конкуренция и десетките творби от цяла България, авторитетното жури с председател поетът, преводач и есеист Бойко Ламбовски оцени високо креативното мислене, въображението и умението на Никола да използва оригинални художествени похвати при създаването на силно въздействащия си разказ „ Писмо до Бог“.
Осмокласникът бе отличен с две грамоти – за оригинална идея на творбата си и за заето трето място в класирането. Никола получи също парична награда и книги, носещи идеята, че имаме с какво да се гордеем като наследници на народ с вековни постижения, както и размислите и посланията на патрона на конкурса- писателя Цончо Родев, автор на историческа проза.
Наградите връчи директорът на Второ СУ „ Проф. Н. Маринов“ г-жа Куманова, а преподавател на Никола по български език и литература е г-жа Милена Драгнева.
Националният конкурс „ Цончо Родев“ за исторически разказ на тема „ Изпитание“ се провежда за пети път, като по регламент участието е анонимно в две възрастови групи- до 18 години и до 35 години. Организатори са община Провадия и Народно читалище „Ал. Константинов 1884”, Провадия, а целта е да се мотивират младите талантливи хора на България да развиват и изявяват художествените си заложби.
Училищното ръководство поздравява Никола Киров за отличието и му пожелава нови успехи!
Насладете се на силата на словото на нашия Никола и бъдете сигурни, че думите му ще кънтят дълго, а образите, които рисува с текст, ще оживеят по-ярко от всеки друг път!
Публикуваме разказа „ Писмо до Бог“, за да се докоснем заедно до посланията на младия автор.
Писмо до Бог
Бяха изминали векове от раждането й. Години, изпълнени с възходи и падения, болки и щастие, гняв и любов. Днес тя седеше на брега на реката с черна забрадка на главата, под която се стелеха разпилените й житни коси. Оглеждаше лицето си в бързащите порозовели води. Времето бе изплело нежна паяжина от бръчките й, която падаше като воал върху него. Но даже и той не успяваше да скрие невижданата й хубост – белолика като първото кокиче, с устни, сочни като смокиня и снага, кръшна като водопад. Когато запеела, и птиците млъквали, когато танцувала, и пеперудите спирали да летят. Всеки, който я видел, се влюбвал в нея и не можел да я забрави – от обикновените мъже до великите царе. Но сега топлите й кехлибарени очи бяха пълни със студени сълзи, сълзи, които валяха като град.
Отдавна искаше да напише това писмо, но все не й стигаше смелостта. Болката беше вече непоносима, пълзеше по всяка клетка на душата й. Нямаше повече какво да губи. Отнеха й най-скъпоценното в този живот. Думите бавно започнаха да пробождат листа пред нея:
„Господи,
Ти ме дари с райска хубост, но цената за тази хубост е твърде голяма. За да я опазя чиста, ме подложи на вековни изпитания, в които загубих безброй непрежалими и обичани хора.
Векове наред изпитваш вярата, любовта и търпението ми. Позволи на тиранина да влезе в земите ми и да ограби дома ми. Позволи му да разруши следите на славното ми минало и да потъпче гордостта ми. Позволи му да ме направи робиня – да окове босите ми нозе и да върже молещите ми ръце. Белезите по тялото ми са дълбоки, но още по-дълбоки са тези в душата ми. Но защо, Боже, му позволи да посегне на децата ми? Какво е това земно изпитание, Небесни царю? Защо пожертва невинните ми рожби?
В онзи априлски ден чедата ми въстанаха, за да ме избавят от ударите на насилника. Искаха само да видят отново обичаната си майка свободна и щастлива. Опиянени от патриотичния дух, хвърлиха мотиките, препасаха сабите и нарамиха пушките – жени и мъже, деца и старци, болни и здрави. Подготвяха се сърцато и пламенно месеци наред. Разработиха старателно план с четири окръга и будни водачи. Изправиха се срещу цяла империя, изправиха се срещу смъртта.
Един камбанен звън, последва гръм от пушка и думи от едно кърваво писмо, които всички шептяха. Бяха достатъчни, за да тръгнат смело след младата учителка Райна, развяла знамето с извезаните от нея сакрални думи „Свобода или смърт“. Копитата на Хвърковата чета оряха земите ми неуморно. Препускаха задъхани към своите братя и сестри. Бореха се със зъби и нокти, но моите Априлски герои, не дочакаха своята българска пролет.
Не чули ли, Боже, от храма ти в Перущица как пищяха 600 безпомощни гласа? Не видя ли как бащи жертваха жените, децата и себе си, за да не бъдат потурчени, а да останат верни на твоята вяра? Не чули от Батак плачът на бебета, които, недосукали още майчиното мляко, бяха разсичани, а девойките- измъчвани и отвличани. Горяха къщи, пращяха кости, молеха се на колене старци…
Не видя ли моя юнак Христо? На сина ти Христос бе кръстен. Сбогува се с бъдещата си вдовица, после погали на Иванка детската главица и тръгна с другарите си към Дунава. Пристигна в Козлодуй с кораба „Радецки“. Целуна ме с любов по ръката и влезе в битка за свободата. Но Куршумът на Околчица кръвта му във вечността разплиска. Духът му млад като орел излетя в небесата, а името му безсмъртно ще живее тук на земята.
Глух ли беше за молитвите на децата ми, Творецо? Сляп ли беше за страданията им? Жаден ли беше за сълзите ми? Кога ще свършат тези твои изпитания? Със смъртта си те счупиха робските ми окови. Пожертваха се за моята свобода и слава. И сега те моля, Господи, избави ме от вината, която ме дърпа за ръката! Спаси ме от тъгата, която ме стиска за гърлото! Стопли ме, че студената им кръв е напоила недрата ми. Красотата си вземи и рожбите ми живи остави! Стига с тези болки и беди! Дай ми сили и вяра за идните дни!
И за чедата ми там горе се грижи!“
май 1876 год. От България
Автор: Никола Киров- 8.в клас
