НовиниХуманитарни

Дебат в час по философия провокира критическото мислене на десетокласници с профил “Изкуства”

Десетокласници на Второ СУ “Проф. Никола Маринов” проведоха дебат на тема “Въздействието върху обществото на медийни продукти, представящи психични заболявания”. След кратко проучване на преподавателят по философия – г-жа Кристина Петрова, се оказа, че темата е много актуална сред младите, тъй като редица анимационни филми, сериали, известни личности, представят именно тези проблеми.

Учениците от 10 а клас представиха накратко своите наблюдения и позиция, което доведе до противоположни тези. Във връзка с изучавания материал по философия и наученото през изминалите седмици, учителят постави задача да проучат конкретни филми, в които е представен герой с психично заболяване. Разделени на отбори, които публично да защитават своите тези, с предварително подбрани аргументи, те заеха своите места и започнаха дискусията. Останалата част от класа предварително се включи с идеи и към двата отбора, но тяхната задача беше да изслушат дискусията и в края й да гласуват. Предварителните нагласи на публиката бяха 38% за позицията “Влиянието на подобни продукти върху обществото е ВРЕДНО”, а останалите го считаха за полезно.

Отборът, който защитаваше тезата, че влиянието е позитивно, изтъкнаха редица аргументи в нейна подкрепа. Те посочиха филми като “Красив ум”, “Перфектно синьо”, в които безспорно се показват изживяванията на героите и особеностите на техните състояния. Тези примери бяха издигнати като пример за това, че когато обществото е запознато с даден проблем, е много по-подготвено да реагира и готово да съпреживява. Аргументът, че такива герои ни помагат да развиваме социалните си умения, като емпатия, емоционална интелигентност и автентичност, ни върна към изучения материал в 8 клас. “Обществото ни дълго време считаше хората с психични заболявания за безвъзвратно луди и ги отритваше. Чрез тяхното представяне в медийното пространство можем да ги опознаем и адаптираме по-лесно.” – допълниха от отбора.

Отсрещната страна се противопостави, като заяви, че има опасност подрастващите да се идентифицират с тези герои и подражавайки им да се отклонят от собственото си Аз. Романтизирането на образите води до създаване на илюзия около психичните състояния. Филмът “Еуфория” беше даден като пример, в който образът на момиче с биполярно разстройство се “лекува” с наркотици. Опонентите заявиха, че това е провокация, тъй като героинята в края е разбрала, че това състояние може да се контролира с любовта на близките.

Множество аргументи и контрааргументи се появиха в действие, което им помогна да овладеят и практическата аргументация, като акт на речево представяне на дадена теза и нейната подкрепа. Разбраха, че дедукцията като мисловна процедура може да ни помогне да премахнем предразсъдъците, но само изследвайки всички умозаключения и стигайки до частен извод и проверявайки неговата истинност.

Като заключение отново се проведе проучване на нагласите в края на дискусията и публиката гласува така: 75% бяха променили позицията си и заявиха, че подкрепят медийните продукти, свързани с психични заболявания и тяхното позитивно влияние върху нас като общество. 25% бяха против.

Финалът беше в обща позиция, в която всички бяха единодушни, че трябва да има контрол от страна на родителите относно гледането на подобни филми от децата им, по-висок професионализъм при представянето на нюансите на всяко състояние, информация още в самото начало, какво заболяване ще се разгледа в сюжета.